6.03.2025 г., 7:12

Пътят след Бога

353 4 1

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА

 

… в това, що Бог за мене е решил,

не виждам просто смисъл да му преча,

ще бъда мравка, птица през април,

дърво и вятър – всичко! – щом понеча,

 

три шепи блага ручейна вода

за друмник, в маранята каталясал,

ще си развявам бялата брада

по знайните маршрути на Атласа,

 

летях през най-красивата съдба! –

да дишам на земята два-три мига –

хлапето с малка свирка от върба,

мъж! – пял в дует със лятната авлига,

 

синчец и мак в девойчини коси,

и шмугнала се в подмола пъстърва,

и – ако Бог реши да ме спаси? –

за обичта стократно ще му върна! –

 

стишено птиче скътал съм на гръд,

със него ще ви пеем всяка вечер,

когато тръгна някой ден на път,

а – щом е път след Господа, е вечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...