Пътят след Бога

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА

… в това, що Бог за мене е решил,

не виждам просто смисъл да му преча,

ще бъда мравка, птица през април,

дърво и вятър – всичко! – щом понеча,

три шепи блага ручейна вода

за друмник, в маранята каталясал,

ще си развявам бялата брада

по знайните маршрути на Атласа,

летях през най-красивата съдба! –

да дишам на земята два-три мига –

хлапето с малка свирка от върба,

мъж! – пял в дует със лятната авлига,

синчец и мак в девойчини коси,

и шмугнала се в подмола пъстърва,

и – ако Бог реши да ме спаси? –

за обичта стократно ще му върна! –

стишено птиче скътал съм на гръд,

със него ще ви пеем всяка вечер,

когато тръгна някой ден на път,

а – щом е път след Господа, е вечен.