Mar 6, 2025, 7:12 AM

Пътят след Бога

  Poetry
352 4 1

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА

 

… в това, що Бог за мене е решил,

не виждам просто смисъл да му преча,

ще бъда мравка, птица през април,

дърво и вятър – всичко! – щом понеча,

 

три шепи блага ручейна вода

за друмник, в маранята каталясал,

ще си развявам бялата брада

по знайните маршрути на Атласа,

 

летях през най-красивата съдба! –

да дишам на земята два-три мига –

хлапето с малка свирка от върба,

мъж! – пял в дует със лятната авлига,

 

синчец и мак в девойчини коси,

и шмугнала се в подмола пъстърва,

и – ако Бог реши да ме спаси? –

за обичта стократно ще му върна! –

 

стишено птиче скътал съм на гръд,

със него ще ви пеем всяка вечер,

когато тръгна някой ден на път,

а – щом е път след Господа, е вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...