12 mar 2014, 21:59

Пътят винаги е дълъг

  Poesía » Otra
865 0 0

Щастието ми не е изгубено.

Само ме намери на перон 3,

на старата гара, скърцащи релси.

Откри ме и се скри в мен...

 

Изгубих се в града

със забравено име.

Реших там да потърся усмивката си

сред сиви хора и глухи улици...

 

Глухи са за моите клетви

и отчаяния зов за топлина.

Но аз просто си вървя

пък все някой ще чуе.

 

Някой ден може би

след дълги откровения и ненужна драма

две ръце ще са вплетени

в знак на разбиране.

 

След този ден

биха пресъхнали и сълзите.

Душевен катарзис...

И най-накрая...

 

би се появила отново онази светлина.

Тогава бих поела желаната пътека.

Едва тогава бих могла да покажа

онова отдавна забравено чувство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Кондева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...