Mar 12, 2014, 9:59 PM

Пътят винаги е дълъг

  Poetry » Other
864 0 0

Щастието ми не е изгубено.

Само ме намери на перон 3,

на старата гара, скърцащи релси.

Откри ме и се скри в мен...

 

Изгубих се в града

със забравено име.

Реших там да потърся усмивката си

сред сиви хора и глухи улици...

 

Глухи са за моите клетви

и отчаяния зов за топлина.

Но аз просто си вървя

пък все някой ще чуе.

 

Някой ден може би

след дълги откровения и ненужна драма

две ръце ще са вплетени

в знак на разбиране.

 

След този ден

биха пресъхнали и сълзите.

Душевен катарзис...

И най-накрая...

 

би се появила отново онази светлина.

Тогава бих поела желаната пътека.

Едва тогава бих могла да покажа

онова отдавна забравено чувство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кондева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...