11 feb 2021, 11:41

Пътят земен

  Poesía
945 0 0

Този свят жесток децата свои изпитва,

в мъгла от мъка потапя живота техен.

Всяка ръка протегната с ярост изритва

и всеки връща на пътя му жалък и беден

 

На какво ги учи Той, какво им преподава,

за какво е цялата тази безпощадна борба,

как ги изпитва и на каква болка подлага,

достойна за него е само изстрадалата душа.

 

А някои са с дарба дарени от твърде рано,

но не осмислили смислено знака господен,

други намират го мъчно, много по-бавно 

и лутат се дълго догде мъдростта ги споходи

 

Завета написан, от вековете издигнат,

но слепите духом не вярват, нито четат,

потънали в мрака, нищо не искат да видят

и мислят си колко хував тук е светът.

 

Вярвайте, има друг свят тъй красив, съвършен,

за него си струва тук всички ний да изтлеем,

пътят изминат доближава ни ден подир ден

да узнаем защо на земята живеем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...