11 февр. 2021 г., 11:41

Пътят земен

943 0 0

Този свят жесток децата свои изпитва,

в мъгла от мъка потапя живота техен.

Всяка ръка протегната с ярост изритва

и всеки връща на пътя му жалък и беден

 

На какво ги учи Той, какво им преподава,

за какво е цялата тази безпощадна борба,

как ги изпитва и на каква болка подлага,

достойна за него е само изстрадалата душа.

 

А някои са с дарба дарени от твърде рано,

но не осмислили смислено знака господен,

други намират го мъчно, много по-бавно 

и лутат се дълго догде мъдростта ги споходи

 

Завета написан, от вековете издигнат,

но слепите духом не вярват, нито четат,

потънали в мрака, нищо не искат да видят

и мислят си колко хував тук е светът.

 

Вярвайте, има друг свят тъй красив, съвършен,

за него си струва тук всички ний да изтлеем,

пътят изминат доближава ни ден подир ден

да узнаем защо на земята живеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...