11 февр. 2021 г., 11:41

Пътят земен

912 0 0

Този свят жесток децата свои изпитва,

в мъгла от мъка потапя живота техен.

Всяка ръка протегната с ярост изритва

и всеки връща на пътя му жалък и беден

 

На какво ги учи Той, какво им преподава,

за какво е цялата тази безпощадна борба,

как ги изпитва и на каква болка подлага,

достойна за него е само изстрадалата душа.

 

А някои са с дарба дарени от твърде рано,

но не осмислили смислено знака господен,

други намират го мъчно, много по-бавно 

и лутат се дълго догде мъдростта ги споходи

 

Завета написан, от вековете издигнат,

но слепите духом не вярват, нито четат,

потънали в мрака, нищо не искат да видят

и мислят си колко хував тук е светът.

 

Вярвайте, има друг свят тъй красив, съвършен,

за него си струва тук всички ний да изтлеем,

пътят изминат доближава ни ден подир ден

да узнаем защо на земята живеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...