Feb 11, 2021, 11:41 AM

Пътят земен

  Poetry
939 0 0

Този свят жесток децата свои изпитва,

в мъгла от мъка потапя живота техен.

Всяка ръка протегната с ярост изритва

и всеки връща на пътя му жалък и беден

 

На какво ги учи Той, какво им преподава,

за какво е цялата тази безпощадна борба,

как ги изпитва и на каква болка подлага,

достойна за него е само изстрадалата душа.

 

А някои са с дарба дарени от твърде рано,

но не осмислили смислено знака господен,

други намират го мъчно, много по-бавно 

и лутат се дълго догде мъдростта ги споходи

 

Завета написан, от вековете издигнат,

но слепите духом не вярват, нито четат,

потънали в мрака, нищо не искат да видят

и мислят си колко хував тук е светът.

 

Вярвайте, има друг свят тъй красив, съвършен,

за него си струва тук всички ний да изтлеем,

пътят изминат доближава ни ден подир ден

да узнаем защо на земята живеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...