11.02.2021 г., 11:41

Пътят земен

940 0 0

Този свят жесток децата свои изпитва,

в мъгла от мъка потапя живота техен.

Всяка ръка протегната с ярост изритва

и всеки връща на пътя му жалък и беден

 

На какво ги учи Той, какво им преподава,

за какво е цялата тази безпощадна борба,

как ги изпитва и на каква болка подлага,

достойна за него е само изстрадалата душа.

 

А някои са с дарба дарени от твърде рано,

но не осмислили смислено знака господен,

други намират го мъчно, много по-бавно 

и лутат се дълго догде мъдростта ги споходи

 

Завета написан, от вековете издигнат,

но слепите духом не вярват, нито четат,

потънали в мрака, нищо не искат да видят

и мислят си колко хував тук е светът.

 

Вярвайте, има друг свят тъй красив, съвършен,

за него си струва тук всички ний да изтлеем,

пътят изминат доближава ни ден подир ден

да узнаем защо на земята живеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...