3 abr 2016, 12:07

Пъзел

  Poesía » Otra
628 0 10

Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания.
Любов и мъка, радост и тъга
мечти, упорство, сбъднати желания.
Разбъркани ужасно в моята душа.
И лутах се безкрайно, няма от безсилие
парченце по парченце живота си да подредя.
Понякога без никакво усилие
съдбата го подреждаше със сляпа бързина.
Поглеждам подредените картини.
Откривам липси, няма как, съдба.
Виновна ли съм, че докато пренареждах пъзела
загубих своите крила?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...