Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания.
Любов и мъка, радост и тъга
мечти, упорство, сбъднати желания.
Разбъркани ужасно в моята душа.
И лутах се безкрайно, няма от безсилие
парченце по парченце живота си да подредя.
Понякога без никакво усилие
съдбата го подреждаше със сляпа бързина.
Поглеждам подредените картини.
Откривам липси, няма как, съдба.
Виновна ли съм, че докато пренареждах пъзела
загубих своите крила?
© Мая Ангелова Всички права запазени