3 апр. 2016 г., 12:07

Пъзел

627 0 10

Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания.
Любов и мъка, радост и тъга
мечти, упорство, сбъднати желания.
Разбъркани ужасно в моята душа.
И лутах се безкрайно, няма от безсилие
парченце по парченце живота си да подредя.
Понякога без никакво усилие
съдбата го подреждаше със сляпа бързина.
Поглеждам подредените картини.
Откривам липси, няма как, съдба.
Виновна ли съм, че докато пренареждах пъзела
загубих своите крила?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...