3 апр. 2016 г., 12:07

Пъзел

624 0 10

Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания.
Любов и мъка, радост и тъга
мечти, упорство, сбъднати желания.
Разбъркани ужасно в моята душа.
И лутах се безкрайно, няма от безсилие
парченце по парченце живота си да подредя.
Понякога без никакво усилие
съдбата го подреждаше със сляпа бързина.
Поглеждам подредените картини.
Откривам липси, няма как, съдба.
Виновна ли съм, че докато пренареждах пъзела
загубих своите крила?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...