Apr 3, 2016, 12:07 PM

Пъзел

  Poetry » Other
630 0 10

Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания.
Любов и мъка, радост и тъга
мечти, упорство, сбъднати желания.
Разбъркани ужасно в моята душа.
И лутах се безкрайно, няма от безсилие
парченце по парченце живота си да подредя.
Понякога без никакво усилие
съдбата го подреждаше със сляпа бързина.
Поглеждам подредените картини.
Откривам липси, няма как, съдба.
Виновна ли съм, че докато пренареждах пъзела
загубих своите крила?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...