7 jun 2017, 13:16

Разруха

  Poesía
564 1 1

Три стъпала, които водят никъде –

ни до отключена, ни до заключена врата...

Три стъпала, които помнят викове –

на Майки, на Бащи и на Деца!

 

Край тях стените тухлени се кланят в ниското –

една връз друга грохнали, с проникващ плевеляк...

А Трите стъпала - Напук - предлагат Изкупа –

към Слънцето и към Звездите да ни водят пак...

 

Те канят ни Нагоре и Напред в Пространството –

Те искат да ги забележим, че са там!

С дребнавите си грижи около тях странстваме

и крием ги от взора си за срам!

 

Един ден стъпалата железобетонни

ще се усетят уморени и ще рухнат! Да –

нормално е!!! Но купчина галфони

ще гракнат: "Е – това не е беда!!!"

 

Беда е!!! Подчертавам здравата!!!

Ориентира губим и забравяме го чак!!!

А покрай Него – ще забравим Правата –

към Слънцето и към Звездите да вървиме пак!!! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...