7 июн. 2017 г., 13:16

Разруха

562 1 1

Три стъпала, които водят никъде –

ни до отключена, ни до заключена врата...

Три стъпала, които помнят викове –

на Майки, на Бащи и на Деца!

 

Край тях стените тухлени се кланят в ниското –

една връз друга грохнали, с проникващ плевеляк...

А Трите стъпала - Напук - предлагат Изкупа –

към Слънцето и към Звездите да ни водят пак...

 

Те канят ни Нагоре и Напред в Пространството –

Те искат да ги забележим, че са там!

С дребнавите си грижи около тях странстваме

и крием ги от взора си за срам!

 

Един ден стъпалата железобетонни

ще се усетят уморени и ще рухнат! Да –

нормално е!!! Но купчина галфони

ще гракнат: "Е – това не е беда!!!"

 

Беда е!!! Подчертавам здравата!!!

Ориентира губим и забравяме го чак!!!

А покрай Него – ще забравим Правата –

към Слънцето и към Звездите да вървиме пак!!! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

 

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...