Три стъпала, които водят никъде –
ни до отключена, ни до заключена врата...
Три стъпала, които помнят викове –
на Майки, на Бащи и на Деца!
Край тях стените тухлени се кланят в ниското –
една връз друга грохнали, с проникващ плевеляк...
А Трите стъпала - Напук - предлагат Изкупа –
към Слънцето и към Звездите да ни водят пак...
Те канят ни Нагоре и Напред в Пространството –
Те искат да ги забележим, че са там!
С дребнавите си грижи около тях странстваме
и крием ги от взора си за срам!
Един ден стъпалата железобетонни
ще се усетят уморени и ще рухнат! Да –
нормално е!!! Но купчина галфони
ще гракнат: "Е – това не е беда!!!"
Беда е!!! Подчертавам здравата!!!
Ориентира губим и забравяме го чак!!!
А покрай Него – ще забравим Правата –
към Слънцето и към Звездите да вървиме пак!!!
© Момчил Манов Все права защищены