7 feb 2007, 8:04

Р И С У Н К А

  Poesía
801 0 7

Две панделки в косата ти лудуват,

две трепкащи от вятъра крила

и ангелска усмивката ти плува

по детски непорочна. Без вина.

 

По бузките ти щастие танцува.

Очичките - молитва за любов.

Носленцето на тъжно се преструва.

Челцето ти е с Божи благослов.

 

Ръчичките ти търсят да научат

загадките на шарения свят.

Краченцата опитват да улучат

най-детските места във този град.

 

Изящество такова аз желая,

мечтите чуруликат като птиченца.

Такава прелест знам, че ще позная

във всички малки български момиченца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих, по "български" нежен!
  • Много хубав е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и нежен стих!
    Разчувства ме -и ми напомни за моите момиченца когато бяха по-мънички
    Поздрави!
  • Хей,разтопих се от удоволствие-веднага си познах принцесата!
    Представям си как всеки като го чете,
    ще разпознае в стиха своето дете!
    Дай Боже всекиму такива чаровници!
  • Хубаво

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...