Две панделки в косата ти лудуват,
две трепкащи от вятъра крила
и ангелска усмивката ти плува
по детски непорочна. Без вина.
По бузките ти щастие танцува.
Очичките - молитва за любов.
Носленцето на тъжно се преструва.
Челцето ти е с Божи благослов.
Ръчичките ти търсят да научат
загадките на шарения свят.
Краченцата опитват да улучат
най-детските места във този град.
Изящество такова аз желая,
мечтите чуруликат като птиченца.
Такава прелест знам, че ще позная
във всички малки български момиченца.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados