7.02.2007 г., 8:04

Р И С У Н К А

797 0 7

Две панделки в косата ти лудуват,

две трепкащи от вятъра крила

и ангелска усмивката ти плува

по детски непорочна. Без вина.

 

По бузките ти щастие танцува.

Очичките - молитва за любов.

Носленцето на тъжно се преструва.

Челцето ти е с Божи благослов.

 

Ръчичките ти търсят да научат

загадките на шарения свят.

Краченцата опитват да улучат

най-детските места във този град.

 

Изящество такова аз желая,

мечтите чуруликат като птиченца.

Такава прелест знам, че ще позная

във всички малки български момиченца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, по "български" нежен!
  • Много хубав е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и нежен стих!
    Разчувства ме -и ми напомни за моите момиченца когато бяха по-мънички
    Поздрави!
  • Хей,разтопих се от удоволствие-веднага си познах принцесата!
    Представям си как всеки като го чете,
    ще разпознае в стиха своето дете!
    Дай Боже всекиму такива чаровници!
  • Хубаво

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...