Feb 7, 2007, 8:04 AM

Р И С У Н К А

  Poetry
800 0 7

Две панделки в косата ти лудуват,

две трепкащи от вятъра крила

и ангелска усмивката ти плува

по детски непорочна. Без вина.

 

По бузките ти щастие танцува.

Очичките - молитва за любов.

Носленцето на тъжно се преструва.

Челцето ти е с Божи благослов.

 

Ръчичките ти търсят да научат

загадките на шарения свят.

Краченцата опитват да улучат

най-детските места във този град.

 

Изящество такова аз желая,

мечтите чуруликат като птиченца.

Такава прелест знам, че ще позная

във всички малки български момиченца.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, по "български" нежен!
  • Много хубав е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и нежен стих!
    Разчувства ме -и ми напомни за моите момиченца когато бяха по-мънички
    Поздрави!
  • Хей,разтопих се от удоволствие-веднага си познах принцесата!
    Представям си как всеки като го чете,
    ще разпознае в стиха своето дете!
    Дай Боже всекиму такива чаровници!
  • Хубаво

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...