7 февр. 2007 г., 08:04

Р И С У Н К А

802 0 7

Две панделки в косата ти лудуват,

две трепкащи от вятъра крила

и ангелска усмивката ти плува

по детски непорочна. Без вина.

 

По бузките ти щастие танцува.

Очичките - молитва за любов.

Носленцето на тъжно се преструва.

Челцето ти е с Божи благослов.

 

Ръчичките ти търсят да научат

загадките на шарения свят.

Краченцата опитват да улучат

най-детските места във този град.

 

Изящество такова аз желая,

мечтите чуруликат като птиченца.

Такава прелест знам, че ще позная

във всички малки български момиченца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих, по "български" нежен!
  • Много хубав е стиха ти, Вальо!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и нежен стих!
    Разчувства ме -и ми напомни за моите момиченца когато бяха по-мънички
    Поздрави!
  • Хей,разтопих се от удоволствие-веднага си познах принцесата!
    Представям си как всеки като го чете,
    ще разпознае в стиха своето дете!
    Дай Боже всекиму такива чаровници!
  • Хубаво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...