25 abr 2008, 6:53

Работник

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

на Боян 

В поглед черен и сърдит,

студен и твърд като гранит,

се крие малкият голям човек,

но с нрав добър и

                                 благ и,

                                                  мек.

 

В грубите ръце работни,

мургави и вечно потни,

се леят течните метали,

в очите му звезди,

                                  искри,

                                               кристали!

 

В бръчките на голото му чело,

на човекът от незнайно село,

се крият мъдрости, сиви тревоги

и мечти, с невъзможност да носят окови!

 

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...