25 abr 2008, 6:53

Работник 

  Poesía » Otra
870 0 5

на Боян 

В поглед черен и сърдит,

студен и твърд като гранит,

се крие малкият голям човек,

но с нрав добър и

                                 благ и,

                                                  мек.

 

В грубите ръце работни,

мургави и вечно потни,

се леят течните метали,

в очите му звезди,

                                  искри,

                                               кристали!

 

В бръчките на голото му чело,

на човекът от незнайно село,

се крият мъдрости, сиви тревоги

и мечти, с невъзможност да носят окови!

 

 

               

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??