25 abr 2008, 6:53

Работник

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

на Боян 

В поглед черен и сърдит,

студен и твърд като гранит,

се крие малкият голям човек,

но с нрав добър и

                                 благ и,

                                                  мек.

 

В грубите ръце работни,

мургави и вечно потни,

се леят течните метали,

в очите му звезди,

                                  искри,

                                               кристали!

 

В бръчките на голото му чело,

на човекът от незнайно село,

се крият мъдрости, сиви тревоги

и мечти, с невъзможност да носят окови!

 

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...