на Боян
В поглед черен и сърдит,
студен и твърд като гранит,
се крие малкият голям човек,
но с нрав добър и
благ и,
мек.
В грубите ръце работни,
мургави и вечно потни,
се леят течните метали,
в очите му звезди,
искри,
кристали!
В бръчките на голото му чело,
на човекът от незнайно село,
се крият мъдрости, сиви тревоги
и мечти, с невъзможност да носят окови!
© Милица Игнатова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
