Работник
на Боян
В поглед черен и сърдит,
студен и твърд като гранит,
се крие малкият голям човек,
но с нрав добър и
благ и,
мек.
В грубите ръце работни,
мургави и вечно потни,
се леят течните метали,
в очите му звезди,
искри,
кристали!
В бръчките на голото му чело,
на човекът от незнайно село,
се крият мъдрости, сиви тревоги
и мечти, с невъзможност да носят окови!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
