25.04.2008 г., 6:53 ч.

Работник 

  Поезия » Друга
795 0 5

на Боян 

В поглед черен и сърдит,

студен и твърд като гранит,

се крие малкият голям човек,

но с нрав добър и

                                 благ и,

                                                  мек.

 

В грубите ръце работни,

мургави и вечно потни,

се леят течните метали,

в очите му звезди,

                                  искри,

                                               кристали!

 

В бръчките на голото му чело,

на човекът от незнайно село,

се крият мъдрости, сиви тревоги

и мечти, с невъзможност да носят окови!

 

 

               

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??