RACE DE LA MANGAL II

3 abr 2008, 8:52

Poesía » Civil

550 0 2

Изпод омазана фуражка
две невярващи очи
гледат, по-скоро едното само,
крива, небръсната мунза,

два-три зъба жълти.
Една душа обезверена
тътрузи своя бит недраг
по пътищата на някогашна
родина.

Продрана куртка -
някога била е жълта -
едва прикрива тяло изкривено.
Две пълни чанти със нещата
от живота, всичките
без спомени, без минало
и бъдеще - излишно е.

Кондури сутрешни -
подарък от съдбата -
обути са на босо
и водят го къмто
небето, при създателя -
ей тъй гол и бос,
както бил изпратен на земята
прокълната.

на бай Тончо-катунара, който ни отърваваше от излишните спомени

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

йеромонах (Атеист Грешников)

2008-04-04T09:49:04+03:00

Бедна, но горда, искаща да и признаем доблестта, че никога не е откраднала или измамила!
А иначе бая понамерисваше
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-03T12:30:53+03:00

Така е, бедната исзтрадала душа без претенции за нищо живеейки може да ни отвори очите за ценното в живота. Харесах! (вива бай Тончо)