RACE DE LA MANGAL II
RACE DE LA MANGAL II
Изпод омазана фуражка
две невярващи очи
гледат, по-скоро едното само,
крива, небръсната мунза,
два-три зъба жълти.
Една душа обезверена
тътрузи своя бит недраг
по пътищата на някогашна
родина.
Продрана куртка -
някога била е жълта -
едва прикрива тяло изкривено.
Две пълни чанти със нещата
от живота, всичките
без спомени, без минало
и бъдеще - излишно е.
Кондури сутрешни -
подарък от съдбата -
обути са на босо
и водят го къмто
небето, при създателя -
ей тъй гол и бос,
както бил изпратен на земята
прокълната.
на бай Тончо-катунара, който ни отърваваше от излишните спомени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени
