21 dic 2006, 6:15

Раждане

  Poesía
795 0 0
Раждане

Светът бе пуст преди да дойдеш.
Мъглата се стелеше навред.
Светът загиваше без теб.

Утринта бе някак си печална.
Зората не срещаше покой.
Денят продължаваше самотен.

Слънцето без причина светеше.
Лъчите не огряваха твоето лице.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Залезът нощта предизвикваше
Да дойде и мир и ред да възцари,
Да може с нещо да ни дари.

Луната беше пак самотна без усмивка,
Звездите бягаха далеч от нея.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...