21 дек. 2006 г., 06:15

Раждане

796 0 0
Раждане

Светът бе пуст преди да дойдеш.
Мъглата се стелеше навред.
Светът загиваше без теб.

Утринта бе някак си печална.
Зората не срещаше покой.
Денят продължаваше самотен.

Слънцето без причина светеше.
Лъчите не огряваха твоето лице.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Залезът нощта предизвикваше
Да дойде и мир и ред да възцари,
Да може с нещо да ни дари.

Луната беше пак самотна без усмивка,
Звездите бягаха далеч от нея.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...