Dec 21, 2006, 6:15 AM

Раждане

Poetry

791 0 0

Раждане Светът бе пуст преди да дойдеш. Мъглата се стелеше навред. Светът загиваше без теб. Утринта бе някак си печална. Зората не срещаше покой. Денят продължаваше самотен. Слънцето без причина светеше. Лъчите не огряваха твоето лице. Светът загиваше без теб. Донеси и радост в сърцата. Донеси и причината, да се събудя пак. Донеси и раждане в душата, Защото вече ми донесе знак. Залезът нощта предизвикваше Да дойде и мир и ред да възцари, Да може с нещо да ни дари. Луната беше пак самотна без усмивка, Звездите бягаха далеч от нея. Светът загиваше без теб. Донеси и радост в сърцата. Донеси и причината, да се събудя пак. Донеси и раждане в душата, Защото вече ми донесе знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0