21.12.2006 г., 6:15

Раждане

792 0 0
Раждане

Светът бе пуст преди да дойдеш.
Мъглата се стелеше навред.
Светът загиваше без теб.

Утринта бе някак си печална.
Зората не срещаше покой.
Денят продължаваше самотен.

Слънцето без причина светеше.
Лъчите не огряваха твоето лице.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Залезът нощта предизвикваше
Да дойде и мир и ред да възцари,
Да може с нещо да ни дари.

Луната беше пак самотна без усмивка,
Звездите бягаха далеч от нея.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...