2 sept 2009, 22:23

Раждане

  Poesía » Otra
675 0 0

Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си
същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш...
Като мощна река минава през теб,
връща те в първобитната свобода,
разкрива нещата в простота.
Няма нужда да се вглъбяваш в нищо,
всичко е ясно, като светлината...
Само трябва да я откриеш
дълбоко в теб - заровена като съкровище
и тя те прави лек като вятъра,
безгрижен като пясъка,
весел като слънцето,
нежен като облака,
чист, като водата...
... недовършен, като този стих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...