2.09.2009 г., 22:23

Раждане

669 0 0

Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си
същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш...
Като мощна река минава през теб,
връща те в първобитната свобода,
разкрива нещата в простота.
Няма нужда да се вглъбяваш в нищо,
всичко е ясно, като светлината...
Само трябва да я откриеш
дълбоко в теб - заровена като съкровище
и тя те прави лек като вятъра,
безгрижен като пясъка,
весел като слънцето,
нежен като облака,
чист, като водата...
... недовършен, като този стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...