Sep 2, 2009, 10:23 PM

Раждане

  Poetry » Other
670 0 0

Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си
същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш...
Като мощна река минава през теб,
връща те в първобитната свобода,
разкрива нещата в простота.
Няма нужда да се вглъбяваш в нищо,
всичко е ясно, като светлината...
Само трябва да я откриеш
дълбоко в теб - заровена като съкровище
и тя те прави лек като вятъра,
безгрижен като пясъка,
весел като слънцето,
нежен като облака,
чист, като водата...
... недовършен, като този стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...