2 сент. 2009 г., 22:23

Раждане

674 0 0

Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си
същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш...
Като мощна река минава през теб,
връща те в първобитната свобода,
разкрива нещата в простота.
Няма нужда да се вглъбяваш в нищо,
всичко е ясно, като светлината...
Само трябва да я откриеш
дълбоко в теб - заровена като съкровище
и тя те прави лек като вятъра,
безгрижен като пясъка,
весел като слънцето,
нежен като облака,
чист, като водата...
... недовършен, като този стих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...