2 ene 2015, 16:01

Раждане

  Poesía
809 1 3

През януари съм снежинка.

И съм тиха!

И сгушена, и плаха, и сама...

родена в бялото на януарска зима,

през този месец винаги мълча.

Мечтите си увивам във утробата

на новите надежди и

летя,

а бялото на зимата

ме носи във детството с

най-чистата душа.

Където оживяват спомени,

за обич,

за камина,

за игри,

приятелства сковани в лед от зими,

в които бялото едва, едва личи.

През януари съм снежинка!

Къс небе!

И винаги мълча, за да чуя,

как във утробата на моите мечти

се ражда новата година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...