2 ene 2015, 16:01

Раждане

  Poesía
812 1 3

През януари съм снежинка.

И съм тиха!

И сгушена, и плаха, и сама...

родена в бялото на януарска зима,

през този месец винаги мълча.

Мечтите си увивам във утробата

на новите надежди и

летя,

а бялото на зимата

ме носи във детството с

най-чистата душа.

Където оживяват спомени,

за обич,

за камина,

за игри,

приятелства сковани в лед от зими,

в които бялото едва, едва личи.

През януари съм снежинка!

Къс небе!

И винаги мълча, за да чуя,

как във утробата на моите мечти

се ражда новата година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...