Раждане
През януари съм снежинка.
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча.
Мечтите си увивам във утробата
на новите надежди и
летя,
а бялото на зимата
ме носи във детството с
най-чистата душа.
Където оживяват спомени,
за обич,
за камина,
за игри,
приятелства сковани в лед от зими,
в които бялото едва, едва личи.
През януари съм снежинка!
Къс небе!
И винаги мълча, за да чуя,
как във утробата на моите мечти
се ражда новата година.
© Пламена Троева All rights reserved.
