Раждане
През януари съм снежинка.
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча.
Мечтите си увивам във утробата
на новите надежди и
летя,
а бялото на зимата
ме носи във детството с
най-чистата душа.
Където оживяват спомени,
за обич,
за камина,
за игри,
приятелства сковани в лед от зими,
в които бялото едва, едва личи.
През януари съм снежинка!
Къс небе!
И винаги мълча, за да чуя,
как във утробата на моите мечти
се ражда новата година.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
