18 feb 2011, 7:13

Раждането на Венера

  Poesía » Otra
946 0 2

Ах, този мил и странен Ботичели!

Къде летиш в небесната ни вис? -

Там, гдето с ангелите белочели,

до наши дни прехвърляш мост лъчист.

 

От ранен ренесанс, край Флорентина,

в забравен мит, от минал вече век,

над пяната солена, в раковина,

довея те Еол със бриза лек.

 

Роди се на платното ти Венера,

под четката, сред морските вълни

и от статива дървен, сякаш вчера,

възлезе и духът ни заплени.

 

Ти погледите приковаваш, зрима,

в галерия "Уфици" спряла път

и на художникът със странно име 

благодарим за теб, от зной и плът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...