18 feb 2011, 7:13

Раждането на Венера

  Poesía » Otra
947 0 2

Ах, този мил и странен Ботичели!

Къде летиш в небесната ни вис? -

Там, гдето с ангелите белочели,

до наши дни прехвърляш мост лъчист.

 

От ранен ренесанс, край Флорентина,

в забравен мит, от минал вече век,

над пяната солена, в раковина,

довея те Еол със бриза лек.

 

Роди се на платното ти Венера,

под четката, сред морските вълни

и от статива дървен, сякаш вчера,

възлезе и духът ни заплени.

 

Ти погледите приковаваш, зрима,

в галерия "Уфици" спряла път

и на художникът със странно име 

благодарим за теб, от зной и плът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...