Feb 18, 2011, 7:13 AM

Раждането на Венера

  Poetry » Other
941 0 2

Ах, този мил и странен Ботичели!

Къде летиш в небесната ни вис? -

Там, гдето с ангелите белочели,

до наши дни прехвърляш мост лъчист.

 

От ранен ренесанс, край Флорентина,

в забравен мит, от минал вече век,

над пяната солена, в раковина,

довея те Еол със бриза лек.

 

Роди се на платното ти Венера,

под четката, сред морските вълни

и от статива дървен, сякаш вчера,

възлезе и духът ни заплени.

 

Ти погледите приковаваш, зрима,

в галерия "Уфици" спряла път

и на художникът със странно име 

благодарим за теб, от зной и плът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...