18 февр. 2011 г., 07:13

Раждането на Венера

950 0 2

Ах, този мил и странен Ботичели!

Къде летиш в небесната ни вис? -

Там, гдето с ангелите белочели,

до наши дни прехвърляш мост лъчист.

 

От ранен ренесанс, край Флорентина,

в забравен мит, от минал вече век,

над пяната солена, в раковина,

довея те Еол със бриза лек.

 

Роди се на платното ти Венера,

под четката, сред морските вълни

и от статива дървен, сякаш вчера,

възлезе и духът ни заплени.

 

Ти погледите приковаваш, зрима,

в галерия "Уфици" спряла път

и на художникът със странно име 

благодарим за теб, от зной и плът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...