29 sept 2022, 11:23

Рана 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
250 0 2

Когато съм тъжна,

сядам на пода.

Когато се чувствам сама, 

пътеките почвам да бродя.

 

А има ли рана без сълзи

и думи без говор?

Има ли чувства без болка,

или само зима след есен.

 

А когато теб те няма,

е поредната моя въздишка.

И има ли целувка без страст,

или това е моята рана, покрита от сълзи,

копнеещи не за коя,

а този път твоя въздишка.

© Iliyana Nikolova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??