Nikolova2000 (Iliyana Nikolova)
39 5
Sep 29, 2022, 11:23 AM

Рана 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
383 0 1

Когато съм тъжна,

сядам на пода.

Когато се чувствам сама, 

пътеките почвам да бродя.

 

А има ли рана без сълзи

и думи без говор?

Има ли чувства без болка,

или само зима след есен.

 

А когато теб те няма,

е поредната моя въздишка.

И има ли целувка без страст,

или това е моята рана, покрита от сълзи,

копнеещи не за коя,

а този път твоя въздишка.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??