Рана

29.09.2022 г., 11:23 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

381 0 1

Когато съм тъжна,

сядам на пода.

Когато се чувствам сама,

пътеките почвам да бродя.

А има ли рана без сълзи

и думи без говор?

Има ли чувства без болка,

или само зима след есен.

А когато теб те няма,

е поредната моя въздишка.

И има ли целувка без страст,

или това е моята рана, покрита от сълзи,

копнеещи не за коя,

а този път твоя въздишка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.