Nikolova2000 (Iliyana Nikolova)
31 4
29 сент. 2022 г., 11:23

Рана 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
285 0 2

Когато съм тъжна,

сядам на пода.

Когато се чувствам сама, 

пътеките почвам да бродя.

 

А има ли рана без сълзи

и думи без говор?

Има ли чувства без болка,

или само зима след есен.

 

А когато теб те няма,

е поредната моя въздишка.

И има ли целувка без страст,

или това е моята рана, покрита от сълзи,

копнеещи не за коя,

а този път твоя въздишка.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??