Рана
687
0
1
Когато съм тъжна,
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи
и думи без говор?
Има ли чувства без болка,
или само зима след есен.
А когато теб те няма,
е поредната моя въздишка.
И има ли целувка без страст,
или това е моята рана, покрита от сълзи,
копнеещи не за коя,
а този път твоя въздишка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Iliyana Nikolova Все права защищены
