Раната на поета
Раната на поета
Във малката душа, ранена,
скимти пенливата ми рана
и моли - сива, разрушена -
душата си в ръце да хвана.
И моли ме да я смирявам,
да я обичам в сълзи леки,
от себе си добро да давам,
сломен в ехтящите пътеки.
Душата търси друм и воля
и истински наслади, силни.
Мечтае за последна роля
във старите игри могилни.
Потисната и свита, някак
умее тя да се налага
над разума, пропил се с мрака,
със тежката, отровна благост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нико Ников Todos los derechos reservados
