6.05.2008 г., 16:38 ч.

Раната на поета 

  Поезия » Философска
636 0 5

Раната на поета

 

Във малката душа, ранена,

скимти пенливата ми рана

и моли - сива, разрушена -

душата си в ръце да хвана.

 

И моли ме да я смирявам,

да я обичам в сълзи леки,

от себе си добро да давам,

сломен в ехтящите пътеки.

 

Душата търси друм и воля

и истински наслади, силни.

Мечтае за последна роля

във старите игри могилни.

 

Потисната и свита, някак

умее тя да се налага

над разума, пропил се с мрака,

със тежката, отровна благост.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??