Раната на поета
Във малката душа, ранена,
скимти пенливата ми рана
и моли - сива, разрушена -
душата си в ръце да хвана.
И моли ме да я смирявам,
да я обичам в сълзи леки,
от себе си добро да давам,
сломен в ехтящите пътеки.
Душата търси друм и воля
и истински наслади, силни.
Мечтае за последна роля
във старите игри могилни.
Потисната и свита, някак
умее тя да се налага
над разума, пропил се с мрака,
със тежката, отровна благост.
© Нико Ников All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
