6 мая 2008 г., 16:38

Раната на поета 

  Поэзия » Философская
677 0 5

Раната на поета

 

Във малката душа, ранена,

скимти пенливата ми рана

и моли - сива, разрушена -

душата си в ръце да хвана.

 

И моли ме да я смирявам,

да я обичам в сълзи леки,

от себе си добро да давам,

сломен в ехтящите пътеки.

 

Душата търси друм и воля

и истински наслади, силни.

Мечтае за последна роля

във старите игри могилни.

 

Потисната и свита, някак

умее тя да се налага

над разума, пропил се с мрака,

със тежката, отровна благост.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??