2 mar 2010, 12:23

Равносметка

612 0 2

36 години вървях

напред-назад,

напред-назад...

В пандемия живях -

едва не полудях.

И лутах се, и падах,

но ставах, оцелях.

И без лекарства кретах.

И без храна живях.

И всеки ден се молех,

но винаги грешах.

И пак отново -

напред-назад,

назад-напред...

За кой ли път "последен"

грижливо опаковах

мечтите си в пакет

(от страх, че ще ги загубя

из пътя си пореден).

И тайно се надявах

да ги получа

за Коледа в колет

от някой мил, достопочтен,

доброжелателен съсед.

 

Захвърлени, забутани,

забравени и прашни,

те тихо са умирали -

беззвучно и ужасно...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "грижливо опаковах

    мечтите си в пакет"

    Отвори пакета и му се зарадвай, не чакай друг да ти го изпрати. (Лесно е да се каже ). Много хубаво!! Поздрав!
  • "Отвори душата си за ЧУДОТО!Този, който не вярва в чудеса, не е реалист!" Давид-Бен-Гурион

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...