Равносметка
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях.
И лутах се, и падах,
но ставах, оцелях.
И без лекарства кретах.
И без храна живях.
И всеки ден се молех,
но винаги грешах.
И пак отново -
напред-назад,
назад-напред...
За кой ли път "последен"
грижливо опаковах
мечтите си в пакет
(от страх, че ще ги загубя
из пътя си пореден).
И тайно се надявах
да ги получа
за Коледа в колет
от някой мил, достопочтен,
доброжелателен съсед.
Захвърлени, забутани,
забравени и прашни,
те тихо са умирали -
беззвучно и ужасно...
© Плами All rights reserved.
). Много хубаво!! Поздрав!
