plami-6 (Плами)
692 4679
2.03.2010 г., 12:23 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
399 0 2

36 години вървях

напред-назад,

напред-назад...

В пандемия живях -

едва не полудях.

И лутах се, и падах,

но ставах, оцелях.

И без лекарства кретах.

И без храна живях.

И всеки ден се молех,

но винаги грешах.

И пак отново -

напред-назад,

назад-напред...

За кой ли път "последен"

грижливо опаковах

мечтите си в пакет

(от страх, че ще ги загубя

из пътя си пореден).

И тайно се надявах

да ги получа

за Коледа в колет

от някой мил, достопочтен,

доброжелателен съсед.

 

Захвърлени, забутани,

забравени и прашни,

те тихо са умирали -

беззвучно и ужасно...

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "грижливо опаковах

    мечтите си в пакет"

    Отвори пакета и му се зарадвай, не чакай друг да ти го изпрати. (Лесно е да се каже ). Много хубаво!! Поздрав!
  • "Отвори душата си за ЧУДОТО!Този, който не вярва в чудеса, не е реалист!" Давид-Бен-Гурион
Предложения
: ??:??